Не мислех да пускам тук записи от представянето на Форум за литература и хора ГЛОСИ и издателство АРС на Панаира на книгата в НДК на 06.12.08, защото вече много се писа на различни места от хора, които много по-увлекателно от мен успяват да преразкажат подобни събития. Правя го за собствено удобство, за да си ги намирам по-лесно. Аз, да си призная, не си спомням почти никакви подробности, защото непрестанно търчах насам-натам в напразни опити да се видя с всички, които не съм срещала отдавна и които харесвам. После няколко пъти Валентин Дишев, който стоически понесе цялата организация на литературния празник, ми даваше микрофон и говорех някакви неща, които не знам дали някой е слушал. Паметта ми се възвръща от момента, в който се озовах в Кривото и установих, че отново говоря, но този път без микрофон и то на двама изключително чаровни мъже, а някъде в другия край на масата седи слъчевата Петя Хайнрих, долетяла за случая (не, не за да седи на маса, а за да представи книгата си „01″). Оттам нататък си спомням всичко, но няма да ви го разкажа.
Ако сте любопитни, може да си гледате кадри от :
- представяне на книгите „01″ на Петя Хайнрих и „Патерицата на слънцето“ на В.Стефанова
Подробности за целия празник може да прочетете тук, има и линкове към блогъри, уличени в писане на репортажи от мястото на събитието.
За да не помислите, че всичко около премиерите на книгите приключи с двамата чаровни мъже в Кривото, ще ви разкрия, че с Петя Хайнрих и Божидар Пангелов имах удоволствието да си говоря дълго в нощия блок на Хр.Ботев още в следващата нощ, благодарение на любезната покана на водещия Валентин Дишев. Ето среднощният запис. Не знам за слушателите, но на мен ми беше много забавно. Дано и Петя и богчето са доволни.
Беше ми вeсело, беше ми приятно. И като всеки празник, не е зле, че завърши и мога да си пиша моите неща спокойно. До Коледа.
Етикети: Петя Хайнрих, книги, радио, стих
11.12.2008 в 12:08 pm
Защо ли останах с впечатлението, че имаше един чаровен и един интелитентен мъж. Ей, това точките все стават в многоточни…
11.12.2008 в 1:02 pm
богпан се чувства неспоменат
хихихи 
11.12.2008 в 1:45 pm
Не бе, не иска да признае „дискретния чар“ на конкуренцията
То имаше доста мъже и от двата вида, но Петифура беше обсебила част от тях, на мен обаче се падна най-добрата комбинация.
11.12.2008 в 5:00 pm
„дискретния чар“ на?! . Хей, прав е чичко Гари
11.12.2008 в 6:23 pm
Ти пък какво се хвана точно за тази част? Всъщност си говорехме за книги, а не за мъжки чар
Това беше само вметка, за да не си помислят хората, че си някакъв намусен и мълчалив поет.
?
Гари е прав за повечето неща, но в случая не се сещам какво точно имаш предвид. Като го спомена, какво ли прави онзи интелигентен и чаровен мъж, който толкова го харесва
11.12.2008 в 6:32 pm
[...] и весел репортаж от „мястото на събитието” и „точковото” продължение в Кривото. Най-вече ми е трудно, защото [...]
11.12.2008 в 6:42 pm
Бау..какъв поет съм аз. Той е куче с лапичка.
http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1258296
11.12.2008 в 11:51 pm
12.12.2008 в 12:04 am
Ти на кого викаш стара бе? Кво да я правиш, блондинка
12.12.2008 в 12:39 am
тъй, де, възрастните
