Публикувано на 13.12.2008 в 1:09 am в поезия. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката.
Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.
Много хубава е тази история на г-жа Магдалена. С много „ща“.
Иначе – обръщаш казаното по неприемлив за мен начин. Езикът не може да бъде избран, той избира.
Съжалявам за неприемливия начин, но монетата има две страни. Дали искаме или не е друг въпрос. За утешение малко Цветаева.
Не обольщусь и языком
Родным, его призывом млечным.
Мне безразлично — на каком
Непонимаемой быть встречным.
Има и да-ща, които понякога изписваме като „да ща“ малките даща, разменяйки местата на телесните си кубчета, се превръщат в щада. Щада пък са един вид заваляни ще-да, които са пълни с толкова много бъ-(де-ще). Оттук се завърта една главоломна спирала на искане, имане, ще, да, ща, не…
После минава един тромав динозавър, поглъща Ги и се килва под някакъв прекомерно малък жив храст да мре. Затова няма динозаври. Заради нещата просто.
Заради нещата просто? Заради простото не ща? Или заради лицемерно прикритата му претенция да е pro сто – каза шестдесет и втория бодил (от разклонението към върха) на деветдесет и деветото маломерно клонче (от върха към корените) на прекомерно малкия храст, отмерващ времето с ръста си…
Внимавай с времето, че веднага ще се появи едИн, свързан с нощта, водата и луната, и ще ти каже, че време н я м а. Аз понеже не признавам немите неща, а само изречените ща, по-ричам до:“Бре, добре дошъл, мистър Вал!“
какво стана накрая – всички убивате Борхес!?
иде ми да се гръмна понякога, виждайки как всичко живо наоколо диша чужд въздух, а като се напомпа достатъчно, става Член!
подтискам се, като всеки път се уверявам колко съм далновиден и как не ми струва никакви удилия да съм такъв.
Вродено е, затова нямаш заслуга, нито повод да се подтискаш.
Борхес е като Фройд – всички го убиваме, включително и ти, обаче на него хич не му дреме, с кронопите е така.
Член няма да имам, каквото и да размахвам, така че спокойно – водиш. Аз само гледам да компенсирам липсата.
(Що не ме заяде за „собствената стая“?)
Е, до такива крайности не стигам… За него определението ми е друго, той си го знае.
Вярно, че на Борхес отчасти му липсва страст, но компенсира с акъл. На мен това ми пасва. Ако не е кроноп, що да го убиваме, не би могъл да влияе върху никого.
този въпрос приляга на същия „интелектуалец“, който преди две години не знаеше кой е Кортасар…
днес го е чел, но пак не знае.
толкова по въпроса, след няколко години – пак.
Относно „Ща“: право в слънчевия сплит. Повежда ме към малките пепелища на големите неща, където ме чакат чудовища от разни сънища…
* * *
Попаднах случайно в стаята.
Обещавам да стоя кротко в ъгъла и да не се обаждам.
Може ли?
Ама как да го изразиш в настроение? Как да го повярваш като идея? Как да го прикрепиш към повечето убеждения, които се превръщат в действие? Като че ли не-щата ни Пречат и Не искат да се разкарат ей така с едно прищракване. Дали има някое двулично „що“ което да вика други „не-ща“?
13.12.2008 в 9:21 am
И когато Езикът е избран за наричане на тези неща
http://www.public-republic.com/magazine/2008/12/9015.php
казват
забранено навсякъде.
13.12.2008 в 12:17 pm
Много хубава е тази история на г-жа Магдалена. С много „ща“.
Иначе – обръщаш казаното по неприемлив за мен начин. Езикът не може да бъде избран, той избира.
13.12.2008 в 3:07 pm
Съжалявам за неприемливия начин, но монетата има две страни. Дали искаме или не е друг въпрос. За утешение малко Цветаева.
Не обольщусь и языком
Родным, его призывом млечным.
Мне безразлично — на каком
Непонимаемой быть встречным.
13.12.2008 в 3:21 pm
А, именно. И на мен така.
14.12.2008 в 3:13 pm
Има и да-ща, които понякога изписваме като „да ща“
малките даща, разменяйки местата на телесните си кубчета, се превръщат в щада. Щада пък са един вид заваляни ще-да, които са пълни с толкова много бъ-(де-ще). Оттук се завърта една главоломна спирала на искане, имане, ще, да, ща, не…
После минава един тромав динозавър, поглъща Ги и се килва под някакъв прекомерно малък жив храст да мре. Затова няма динозаври. Заради нещата просто.
15.12.2008 в 12:50 am
„прекомерно малък жив храст“ е убийствено! Знаех си, че преситата е виновна за смъртта на всички ще ни, я…
15.12.2008 в 2:10 pm
Заради нещата просто? Заради простото не ща? Или заради лицемерно прикритата му претенция да е pro сто – каза шестдесет и втория бодил (от разклонението към върха) на деветдесет и деветото маломерно клонче (от върха към корените) на прекомерно малкия храст, отмерващ времето с ръста си…
15.12.2008 в 2:58 pm
Внимавай с времето, че веднага ще се появи едИн, свързан с нощта, водата и луната, и ще ти каже, че време н я м а. Аз понеже не признавам немите неща, а само изречените ща, по-ричам до:“Бре, добре дошъл, мистър Вал!“
16.12.2008 в 12:20 am
ща … ето нещо, което нема как да не сбъркате – шоколадиЩА. А? А? Аааааааааа?
16.12.2008 в 12:21 am
планинища от шоколадища
18.12.2008 в 5:29 pm
Това ужасно много ми хареса.
18.12.2008 в 11:59 pm
10х, джанъм. Смятам да го спазвам.
01.01.2009 в 11:36 am
!правоверното ми гърло образува ставни връзки тук право към единствения пряк зъб тук, диамантино в черната ми графитена риза
(дам, при такова начало:), може да си я поискам и цялата година, съвсем нестрого казано,,:)
06.01.2009 в 12:30 am
Всички хора говорят.
С ща, без ща.
Малцина казват…
07.01.2009 в 1:07 am
Какво стана, Точице? Защо замлъкна без предупреждение?
08.01.2009 в 5:10 pm
У автора очень приятный слог
14.02.2009 в 3:57 pm
какво стана накрая – всички убивате Борхес!?
иде ми да се гръмна понякога, виждайки как всичко живо наоколо диша чужд въздух, а като се напомпа достатъчно, става Член!
подтискам се, като всеки път се уверявам колко съм далновиден и как не ми струва никакви удилия да съм такъв.
14.02.2009 в 6:10 pm
Вродено е, затова нямаш заслуга, нито повод да се подтискаш.
Борхес е като Фройд – всички го убиваме, включително и ти, обаче на него хич не му дреме, с кронопите е така.
Член няма да имам, каквото и да размахвам, така че спокойно – водиш. Аз само гледам да компенсирам липсата.
(Що не ме заяде за „собствената стая“?)
14.02.2009 в 6:27 pm
Борхес – кроноп?!
все едно да наречеш Димитър Гачев интелектуалец…
14.02.2009 в 6:52 pm
Е, до такива крайности не стигам… За него определението ми е друго, той си го знае.
Вярно, че на Борхес отчасти му липсва страст, но компенсира с акъл. На мен това ми пасва. Ако не е кроноп, що да го убиваме, не би могъл да влияе върху никого.
14.02.2009 в 7:02 pm
този въпрос приляга на същия „интелектуалец“, който преди две години не знаеше кой е Кортасар…
днес го е чел, но пак не знае.
толкова по въпроса, след няколко години – пак.
14.02.2009 в 7:11 pm
живи и здрави
17.02.2009 в 5:32 pm
Относно „Ща“: право в слънчевия сплит. Повежда ме към малките пепелища на големите неща, където ме чакат чудовища от разни сънища…
* * *
Попаднах случайно в стаята.
Обещавам да стоя кротко в ъгъла и да не се обаждам.
Може ли?
17.02.2009 в 9:12 pm
Може, разбира се. Може и да вилнееш, ако искаш. Стаята е затворена само за талантливи, които са специалисти в правенето на сапун.
Здрасти, Д.
02.03.2009 в 9:09 am
Согласен, что пост получился удачным. Хорошая работа!
12.05.2009 в 11:52 am
Гениално!!! : )))
Ама как да го изразиш в настроение? Как да го повярваш като идея? Как да го прикрепиш към повечето убеждения, които се превръщат в действие? Като че ли не-щата ни Пречат и Не искат да се разкарат ей така с едно прищракване. Дали има някое двулично „що“ което да вика други „не-ща“?