и набързо: много весело и многолюдно. С много приятели и много хора, с които така и не се запознах, но ще почакам до следваща премиера на БП. Аз отидох с намерение да си мълча, защото скоро ми казаха, че чета като Уди Алън, което моментално приех като комплимент, но ми обясниха, че било тактичен упрек. Обаче, естествено, не си мълчах, дърдорих, както си ми е обичайно, повече от издателя-редактор Г.Милев, повече от Рубен, представител на „Пингвините“, повече от автора, дори повече и от Уди. Как ме изтърпяха – не знам. Явно са били принудени, като гледам на снимките как съм стиснала микрофона с изражение „А някой посегне към него, а кръв ще се лее“.

Хубава премиера, страхотни рождени дни, а авторът беше неотразим, също и в tangoclub-а после!

Човекът, който…
автор: Божидар Пангелов

къде:

кога:

23 октомври (петък), 2009 г., от 18.30 ч.

„Човекът, който…”? Представете си мъж, който случайно е изпуснал сред облаците детско хвърчило – той е изненадан, но без огорчението на детето, погледът му следи полета с една спокойна и вглъбена радост, защото той отдавна е разбрал – не можеш да загубиш нищо, защото нищо не можеш да притежаваш, можеш само деликатно да съзерцаваш света и да се радваш на битието, като го назоваваш пестеливо с най-красивите изрази, които познаваш. Ако този човек е решил да се разкрие пред нас, едновременно зрял и по детски обичлив, насмешлив, но и малко тъжен, понякога приповдигнат, по-често уморен, какъв по-добър начин да го направи, от това да напише една книга за себе си и за всички нас, която да ни подари за своя 50-ти рожден ден?

Не зная дали тази книга ще ни помогне да разберем по-добре Б.Пангелов, неговите стихове, неговата житейска философия. Тя обаче със сигурност ще помогне и на непознатия читател да го обикне, заради бистротата на думите, заради чистотата на сърцето.

Ако имате време и ви се прииска да сме заедно на този ден, заповядайте, ще се радвам да се видим. Ако предпочитате да четете добра поезия насаме, просто вземете тази книга. Сигурна съм, че авторът-рожденик ще получи добрите чувства на много приятели. За мен е достатъчно, че един човек, когото много обичам и ценя, му пожела успех. Аз ще се опитам да го направя без прекалено вълнение в петък, на 23-ти, една хубава дата.

Не мислех да пускам тук записи от представянето на Форум за литература и хора ГЛОСИ и издателство АРС на Панаира на книгата в НДК на 06.12.08, защото вече много се писа на различни места от хора, които много по-увлекателно от мен успяват да преразкажат подобни събития. Правя го за собствено удобство, за да си ги намирам по-лесно.  Аз, да си призная, не си спомням почти никакви подробности, защото непрестанно търчах насам-натам в напразни опити да се видя с всички, които не съм срещала отдавна и които харесвам. После няколко пъти Валентин Дишев, който стоически понесе цялата организация на литературния празник, ми даваше микрофон и говорех някакви неща, които не знам дали някой е слушал. Паметта ми се възвръща от момента, в който се озовах в Кривото и установих, че отново говоря, но този път без микрофон и то на двама изключително чаровни мъже, а някъде в другия край на масата седи слъчевата Петя Хайнрих, долетяла за случая (не, не за да седи на маса, а за да представи книгата си „01″). Оттам нататък си спомням всичко, но няма да ви го разкажа.

Ако сте любопитни, може да си гледате кадри от :

- представяне на книгите „01″ на Петя Хайнрих и „Патерицата на слънцето“ на В.Стефанова

- представяне на книгите „Подпис върху хвърчило“ на Катя Начева и „Момичето, което“на Божидар Пангелов

Подробности за целия празник може да прочетете тук, има и линкове към блогъри, уличени в писане на репортажи от мястото на събитието.

За да не помислите, че всичко около премиерите на книгите приключи с двамата чаровни мъже в Кривото, ще ви разкрия, че с Петя Хайнрих и Божидар Пангелов имах удоволствието да си говоря дълго в нощия блок на Хр.Ботев още в следващата нощ, благодарение на любезната покана на водещия Валентин Дишев. Ето среднощният запис. Не знам за слушателите, но на мен ми беше много забавно. Дано и Петя и богчето са доволни.

Беше ми вeсело, беше ми приятно. И като всеки празник, не е зле, че завърши и мога да си пиша моите неща спокойно. До Коледа.

Можете да чуете днешното издание на предаването за литература на БНР Радио Благоевград \“Небесни балкани\“с водещ Валентин Дишев и дърдоривото участие на нескромната ми особа – говорим си за предстоящите премиери на чудесни книги, за две от тях вече споменах – „01″ и „Момичето, което“.

Тук има малък анонс за книгата на Петя Хайнрих, а това е една много остроумно и забавно написана рефлексия на Георги Милев за нея. Толкова харесах тази статия, че исках да я кача тук, но реших, че е по-добре да я прочетете в самото списание.

Ето и една рецензия на Валентин Дишев за книгата на Божидар Пангелов.

Ами… все хубави и многоочаквани от мен събития предстоят. Стискайте палци всичко да мине блестящо, както авторите заслужават.

Докато се разхожда из великолепните градини, събудени за живот по случайния каприз или обмислено дългогодишно намерение на една мъртва румънска кралица, се пита с натраплива настойчивост как ли е изглеждала тя всъщност. Опитва да отхвърли въпроса от самото начало като досаден, вече ненужен и напълно излишен, но той продължава да го занимава, като му пречи да се наслаждава на кратката почивка и да съзерцава красивите пейзажи в червеникавия предздрач на лятото.

Избледнелите снимки в музея услужливо предлагат на фантазията да сътвори образ, съчетан от миражи и сънища и на моменти той се изкушава да извайва според собствения си вкус чертите на онази жена, чието присъствие все още се усеща в гънките на всяка алея, под дългите сенки на зеленикави колонади.

Попива с език стипчивите кристалчета мастика по горната си устна, като хвърля бързи премрежени погледи, представяйки си как тя седи срещу него на боядисания в бяло стол в стил псевдосецесион и накланя глава, за да се прикрие от обедното слънце с периферията на резедавата си шапка. После поема отново по пътеките, оградени с табелки с екзотични наименования на растителни видове, присвил дясната си ръка в лакътя, за да може представата му за нея да го придържа с бялата си тюлена ръкавица.

В средата на следобеда се озовава, винаги случайно, до мраморния басейн, който, според местните легенди, пълнели за нея с кобилешко мляко. Съсредоточава се върху кремавите цветове на близката магнолия, опитвайки се да не се вторачва прекалено в масивната каменна маса за масажи и натриване с благовонни масла отляво. Понякога се увлича дотолкова, че дори пише стихове за нея, странна смес от мадригали и злоради епиграми, изпълнени със страст, самоирония и откровена ревност.

Уединението му никога не успява да стигне до идиличност. Групи мили и любезни туристи с фатално зачервени тела нарушават протяжността на сънищата му. Местните хора, от своя страна, подхранват с детско усърдие всички фантазии, съчинявайки небивали истории, свидетели на които, според твърденията им, без никакво съмнение са били техните баби и дядовци.

Пребиваването му на това място наближава своя край и той взема решение да не гадае повече докъде стигат приказките и каква част от тях е истина. Вероятно тя е била просто една застаряваща, отегчена и разочарована жена, която си е измислила турски любовник и си е построила дворец, в който да го копнее, съпроводена от някак гузното възхищение на околните.

Последният здрач на това място решава да прекара приседнал на каменния трон, от който онази е изследвала маслените отенъци на свечеряването, отразени в морето, в очакване.

Пали цигара и вдига очи, за да проследи за сетен път траекторията на нейния някогашен поглед. В сумрака от юг приближават белите платна на една каравела с ясно очертан сребрист полумесец.

Изстрелва фаса с палец и показалец към силуета в морето, изправя се полека и поема бавно обратно към вътрешността на сушата, с характерната за победения походка, чертаейки криволичеща линия по пясъка зад гърба си с една случайно намерена пръчка.

Това е първият разказ, който преди време написах и пуснах в мрежата. Както се вижда, не е съвсем разказ и е доста неумело сглобен, но това в случая няма значение. Написах го с единствената цел да го посветя на един специален човек. Този човек се казва Божидар Пангелов, известен още като bogpan. Той е поет, в най-истинския смисъл на тази дума. Може би точно заради това, а може би и заради още нещо, което само той знае, Божидар ми отвръща сега с един много красив жест. В отговор на посвещението над първото ми несръчно съчинение в проза, той ми посвети една невероятна  книга с лирика – „Момичето, което“. Самата книга не смятам за уместно да обсъждам, оставям това на вас. Мога само да кажа, че се чувствам горда и благодарна за тази чест.

Представянето е включено в културната програма на XXVII Международен панаир на книгата. Подробности може да видите във Форум за литература и хора „ГЛОСИ“.

първата книга на Петя Хайнрих

Виждате ли това, което виждам аз? Естествено, че го виждате. Вие обаче го виждате засега само на картинка, но:

Зала 9 на НДК, 06.12.08 г.(събота), като част от културната програма на Международния панаир на книгата, за времето от 12:00 до 15:00 часа – “Глоси”-празник на книгата” – с представяне на годишната продукция на издателство “АРС” и премиера на 4 нови книги (по реда на редакционното приключване) – “01″ на Петя Хайнрих, “Патерицата на слънцето” на Ваня Стефанова, “Подпис върху хвърчило” на Катя Начева и “Момичето, което” на Божидар Пангелов.

Празникът продължава с обсъждане на годишната продукция на издателство “АРС” на 06.12-2008 г. от 16:00 часа в галерия “Кръг+” (ул. “Будапеща” №5). Основно експозе – проф. Владимир Левчев.

Тъй като съм редактор на „01″, ви каня от свое име на представянето на книгата и ви предупреждавам, въпреки всички изкушения, които ще ви дебнат на Панаира на книгата в НДК, да не пропускате тази книга. В нея има гарги, чорапи, тролове и цветове, има истинска баба, писмо и дори Господ в ролята на перачка. И няма нищо мазно, лепкаво и просташки милозливо, неща, които за съжаление се срещат обилно в съвременната ни литература. Засега толкова. До идната събота ще пиша още за Петя Хайнрих, за да сте поне малко подготвени за срещата си с един дребничък на ръст Голям Поет.

Честита книга, Петя Хайнрих!