той чува прекалено много звуци

звънците на трамваи броячите на кукувици в пролет

бахови арии за алтù и стържене

на стиропор в стъкло мъгливо отъркване

на куките о плетиво

на изоставените котки лая

почукване в несъществуващи врати

изстрелването на внезапно скъсан ластик

и песента на сферите в безкрая

и да

той непрестанно чува стихове

дори

макар и без уши

съвсем неглух е този мъж

той има си задача да се брани с клепачите

света засланя

а с дланите недъга си прикрива

затова наистина до днес не е погалил никоя

внезапно

изведнъж

и ниведнъж