Какъв по-вълнуващ подарък от това да получиш три превода на три стиха?  Поетът е Федерико Гарсия Лорка, в когото бях влюбена до смърт в тинейджърските си години и мечтаех да съм брилянтнооката Кармен, палавата Лола и бялата Ампаро накуп. А преводачът е  Александър Сандев, на когото много се възхищавам за постоянството, с което работи  по преводите си на Кортасар и Лорка, а и за други неща.

А ето и самият подарък:
На Ваня и Божидар… закъснял подарък за рождения им ден.

Сашо, много, много ти благодаря (и на теб, очарователна Мария)!!!

малките неща

са също толкова малко важни колкото

големите неща

колкото и всички други не-ща

важни са само онези ща

които Езикът избира за изричане

като комплимент за времето

докато запалят светлините

и на всички им се пуши

но е забранено навсякъде

Не мислех да пускам тук записи от представянето на Форум за литература и хора ГЛОСИ и издателство АРС на Панаира на книгата в НДК на 06.12.08, защото вече много се писа на различни места от хора, които много по-увлекателно от мен успяват да преразкажат подобни събития. Правя го за собствено удобство, за да си ги намирам по-лесно.  Аз, да си призная, не си спомням почти никакви подробности, защото непрестанно търчах насам-натам в напразни опити да се видя с всички, които не съм срещала отдавна и които харесвам. После няколко пъти Валентин Дишев, който стоически понесе цялата организация на литературния празник, ми даваше микрофон и говорех някакви неща, които не знам дали някой е слушал. Паметта ми се възвръща от момента, в който се озовах в Кривото и установих, че отново говоря, но този път без микрофон и то на двама изключително чаровни мъже, а някъде в другия край на масата седи слъчевата Петя Хайнрих, долетяла за случая (не, не за да седи на маса, а за да представи книгата си „01″). Оттам нататък си спомням всичко, но няма да ви го разкажа.

Ако сте любопитни, може да си гледате кадри от :

- представяне на книгите „01″ на Петя Хайнрих и „Патерицата на слънцето“ на В.Стефанова

- представяне на книгите „Подпис върху хвърчило“ на Катя Начева и „Момичето, което“на Божидар Пангелов

Подробности за целия празник може да прочетете тук, има и линкове към блогъри, уличени в писане на репортажи от мястото на събитието.

За да не помислите, че всичко около премиерите на книгите приключи с двамата чаровни мъже в Кривото, ще ви разкрия, че с Петя Хайнрих и Божидар Пангелов имах удоволствието да си говоря дълго в нощия блок на Хр.Ботев още в следващата нощ, благодарение на любезната покана на водещия Валентин Дишев. Ето среднощният запис. Не знам за слушателите, но на мен ми беше много забавно. Дано и Петя и богчето са доволни.

Беше ми вeсело, беше ми приятно. И като всеки празник, не е зле, че завърши и мога да си пиша моите неща спокойно. До Коледа.

Сугестията на претворението
е малка мишка,
която се излюпва. Зъб на бебе.
Заради нашите несмели похождения
от тази нощ.
Заради тебе.

Ще поиграем пак, докато мине време.
Докато някой някого цери от неговите вечни рани.
Докато Богу все тъй сме избрани.
Докато свършат всички дни.
Докато се напишат всички книги.
Докато всичко вдън земя се провали.
Но ние никога.
Или.

той чува прекалено много звуци

звънците на трамваи броячите на кукувици в пролет

бахови арии за алтù и стържене

на стиропор в стъкло мъгливо отъркване

на куките о плетиво

на изоставените котки лая

почукване в несъществуващи врати

изстрелването на внезапно скъсан ластик

и песента на сферите в безкрая

и да

той непрестанно чува стихове

дори

макар и без уши

съвсем неглух е този мъж

той има си задача да се брани с клепачите

света засланя

а с дланите недъга си прикрива

затова наистина до днес не е погалил никоя

внезапно

изведнъж

и ниведнъж

Главата ми тупва в кошница,
но и е още
виждам небето, небето виждам…
Тогава пей, славèй,
авлиго, кокошко крилата!
Както ти казвам.

Това беше само театър.
Трагедия без грешки.
Ти още
стискаш във ръката
билет за Изхода.
Аз просто се разхождах
и помислих си, че е дете.
(Нали не виждам добре,
Батай отмъкна ми окото.)
Взех го, да го занеса
на Бернарда във дома,
където ще му свирят на китара.
Боже…
Тъй исках да сте живи
до сакралност.
Испанският не бива да се
разпознава повече като езика
на смъртта.
Но представление ли нямаше?
Защото се отложи или пък
се беше вече свършило,
не помня.
Изведнъж започва да крещи за
майка си.
Мамка му…
Чий ще да е бил този език
тъй стръвно мощен и велик?
Майчиният.
Значи даже нямаме
за себе си и това – един
различно наш език.
Елате тук, но с мотивация, бъдете с нас.
Кои сме ние няма всякакво
значение, а аз
заради теб дойдох, глупако,
я ме виж.
Я я виж.
Я.

Заболя ме.
Нямаш право да заспиш, бди.
Промяната, която искаме,
защото продължаваме да
бъдем леви.
Стани!
Прочетеното е шега,
а
мислиш ли, че ме обичаш,
сега и никога, така преди,
просто седиш под
някоя пейка,
мое праистерично “куче”.
Просто.
Така.

Повече няма да излизам сама.