Ъгълът на стаята
Ъглите на стаите могат да служат за какво ли не. Да се набута някой стар масивен шкаф, чиито чекмеджета се отварят трудно. Да се постави ваза с едно единствено цвете. Да се сложи възглавница и добра за четене лампа. Да поседиш сам, когато се чувстваш несигурен и имаш желание да помислиш. Или да се скриеш, когато наоколо е претъпкано. В ъгъла вниманието на всички може да бъде насочено към теб. Или да останеш напълно незабелязан. Някои използват ъглите за облекчаване на естествените си нужди, има страни, в които това е официална общоприета практика.
Какъв ще бъде този ъгъл, зависи от вас. Тук можете да напишете всичко. Ще го изтрия само, ако ми се стори, че сте прекалено нагли, което не ми се вярва да се случи.
08.12.2008 в 8:50 am
Дори за мен ли има ъгълче? А, моите са обли…
Дневникът на Тя
“ Не бой се, малко стадо.” ( Лука, 18: 32)
понеделник
Сутринта, преди да измие зъбите си, дори преди да провери дали огледалото е там, където винаги е било, влиза в килера. Откакто се помни, крушката е изгоряла.
Тя не е необходима. На никого. Достатъчно е да го има мястото, където да знае, че всички са тук и няма никой. Да създаде очите за предстоящето. След това приготвя необходимото. Гримът отнема времето – пласт след пласт. Необходим е като кожа, както и дрехите – кожени. Вече е готова. Напълно. Сега вече, по обед, може да намери онзи стол зад завесите и да седне. Навън отново вали. Винаги вали… Утре ще тръгне, ще излезе, утре.
вторник
Сутринта, преди да измие зъбите си, дори преди да провери дали огледалото е там, където винаги е било, влиза в килера. Откакто се помни, крушката е изгоряла.
Тя не е необходима. На никого. Достатъчно е да го има мястото, където да знае, че всички са тук и няма никой. Да създаде очите за предстоящето. След това приготвя необходимото. Гримът отнема времето – пласт след пласт. Необходим е като кожа, както и дрехите – кожени. Вече е готова. Напълно. Сега вече, по обед, може да намери онзи стол зад завесите и да седне. Навън отново вали. Винаги вали… Утре ще тръгне, ще излезе, утре.
сряда
Не вали.
Тук дневникът свършва.
08.12.2008 в 5:38 pm
Ама ти защо все ме ползваш за патерица (на слънцето и други светила – пардон за плагиата
), когато решиш да пишеш проза? Можеш си и сам. Все пак се радвам, че това е тук.
08.12.2008 в 6:54 pm
що да те ползвам за патерица, хай сега? просто е редактираната версия и нищо повече..бре, човек да не се опита на другите полета..няма бе, няма да съм там. Все пак и аз се радвам, че имам нещо подобно за тук.
08.12.2008 в 9:48 pm
Исках да кажа, че си скрил това хубаво нещо в ъгъла. Ами експонирай го малко по-добре, де
09.12.2008 в 1:12 am
в този ъгъл само ще мъдрувате в стихоплетна форма ли? Щото мене хич ме нема там …
09.12.2008 в 1:50 am
Ти пък, я прочети пак какво пише отгоре
Дрънкаме си, каквото ни хрумне, на богчето обаче все му се получава в поезия.
Аз нещо не мога да вдяна как да преместя коментарите оттам тук, ще се наложи да викам гаргата на помощ май.
09.12.2008 в 1:20 pm
10.12.2008 в 1:39 am
Е къде ти отидоха сладката руса главица и колелото? Действат ми разведряващо
10.12.2008 в 1:13 pm
сега как е
10.12.2008 в 1:30 pm
а кое точно колело имаше предвид? Че се изпотрепах да го търся в тоя ъгъл и така и не го открих
10.12.2008 в 1:40 pm
хаха, колелото! Сега те виждам и си давам сметка до каква степен е илюзия всичко. Ръцете ти на снимката ми изглеждат така, сякаш държиш кормилото на колело и бях убедена, че точно това правиш
Сега си давам сметка, че това колело е само моя фантазия. Нищо, ти си го карай, карай си колелото 
10.12.2008 в 4:29 pm
Голем си фантазьор, признавам ти го – тук с Деничето сме седнали на земята в парка
11.12.2008 в 12:22 am
Е, нищо де, земята нали се върти като колело
))
11.12.2008 в 8:38 am
не, категорично отказваm да се съглася с точка – ЗЕМЯТА Е ТЕПСИЯ! :p
11.12.2008 в 11:35 am
Някой да оспорва този всеизвестен факт? Ако си ходила в Турция, си видяла как тичащи момци въртят на показалеца си тепсии, които ми се видяха по-големи от земята. Така че земята си е тепсия, въпросът е чий е показалецът. Може да е на Деничето?
11.12.2008 в 12:50 pm
мене пък що ми се струва, че с този ъгъл тук, земята е куб? А, че Деничето на моменти ни върти на малкия си пръст … е, пааа … върти си ни
15.12.2008 в 12:39 am
deni4ero, и на мен все ми се появяваш подозрителна, има нещо в тая работа…
15.12.2008 в 1:49 pm
въх! какво друго мога да кажа?????
25.12.2008 в 9:54 pm
Аз наминавам през Ъгъла да кажа
Честито Рождество Христово,
защото намирам този празник за твърде личен, та да почна да звъня телефони. Но все пак – мисля за теб и си в сърцето ми. Марулята те целува.
01.01.2009 в 7:58 pm
Честита 09! По пързалката на съпоценни срещи, сбъдвания и други гевречета
04.03.2009 в 6:54 pm
Така хубаво се бяхте сврели в ъгъла и си бърборехте – с кеф да ви подслушва човек.
Къде се разбягахте? Спокойно, и в тая година ъглите ще са спасение!
05.03.2009 в 3:18 pm
аз не припарвам да ъгъла – има паяжини вече …
11.05.2009 в 3:22 pm
я, ъгълче