Archive for ноември, 2008

Дворецът на „Момичето, което“

30.11.2008

Докато се разхожда из великолепните градини, събудени за живот по случайния каприз или обмислено дългогодишно намерение на една мъртва румънска кралица, се пита с натраплива настойчивост как ли е изглеждала тя всъщност. Опитва да отхвърли въпроса от самото начало като досаден, вече ненужен и напълно излишен, но той продължава да го занимава, като му пречи да се наслаждава на кратката почивка и да съзерцава красивите пейзажи в червеникавия предздрач на лятото.

(more…)

Advertisements

човекът без уши

27.11.2008

той чува прекалено много звуци

звънците на трамваи броячите на кукувици в пролет

бахови арии за алтù и стържене

на стиропор в стъкло мъгливо отъркване

(more…)

01

26.11.2008
първата книга на Петя Хайнрих

първата книга на Петя Хайнрих

Виждате ли това, което виждам аз? Естествено, че го виждате. Вие обаче го виждате засега само на картинка, но:

Зала 9 на НДК, 06.12.08 г.(събота), като част от културната програма на Международния панаир на книгата, за времето от 12:00 до 15:00 часа – “Глоси”-празник на книгата” – с представяне на годишната продукция на издателство “АРС” и премиера на 4 нови книги (по реда на редакционното приключване) – “01″ на Петя Хайнрих, “Патерицата на слънцето” на Ваня Стефанова, “Подпис върху хвърчило” на Катя Начева и “Момичето, което” на Божидар Пангелов.

Празникът продължава с обсъждане на годишната продукция на издателство “АРС” на 06.12-2008 г. от 16:00 часа в галерия “Кръг+” (ул. “Будапеща” №5). Основно експозе – проф. Владимир Левчев.


Тъй като съм редактор на „01“, ви каня от свое име на представянето на книгата и ви предупреждавам, въпреки всички изкушения, които ще ви дебнат на Панаира на книгата в НДК, да не пропускате тази книга. В нея има гарги, чорапи, тролове и цветове, има истинска баба, писмо и дори Господ в ролята на перачка. И няма нищо мазно, лепкаво и просташки милозливо, неща, които за съжаление се срещат обилно в съвременната ни литература. Засега толкова. До идната събота ще пиша още за Петя Хайнрих, за да сте поне малко подготвени за срещата си с един дребничък на ръст Голям Поет.

Честита книга, Петя Хайнрих!

Птицата на to4ka и Ulysses

24.11.2008

Четириъгълна, трапецовидна, зелена с черен контур.
С фасетно зрение.
”Папагалът на семейството, който не беше муха, имаше нещастието да сънува всяка вечер роднините си.” Може да започва така, например. Семейните отношения са много важно нещо.
Той няма семейство, но има сънища, които да анализира в ежедневните си странствания по двете основни греди на клетката си – от хранилката до чашката (може да го дадем малко в стил Уортън).
Не че папагалът има клетка, но би било подобаващо да има, си мисли той (като ще е в стил Уортън). Или Киси. (more…)

Езиковедът размишлява

24.11.2008

Главата ми тупва в кошница,
но и е още
виждам небето, небето виждам…
Тогава пей, славèй,
авлиго, кокошко крилата!
Както ти казвам.

Това беше само театър.
Трагедия без грешки.
Ти още
стискаш във ръката
билет за Изхода.
Аз просто се разхождах
и помислих си, че е дете.
(Нали не виждам добре,
Батай отмъкна ми окото.)
Взех го, да го занеса
на Бернарда във дома,
където ще му свирят на китара.
Боже…
Тъй исках да сте живи
до сакралност.
Испанският не бива да се
разпознава повече като езика
на смъртта.
Но представление ли нямаше?
Защото се отложи или пък
се беше вече свършило,
не помня.
Изведнъж започва да крещи за
майка си.
Мамка му…
Чий ще да е бил този език
тъй стръвно мощен и велик?
Майчиният.
Значи даже нямаме
за себе си и това – един
различно наш език.
Елате тук, но с мотивация, бъдете с нас.
Кои сме ние няма всякакво
значение, а аз
заради теб дойдох, глупако,
я ме виж.
Я я виж.
Я.

Заболя ме.
Нямаш право да заспиш, бди.
Промяната, която искаме,
защото продължаваме да
бъдем леви.
Стани!
Прочетеното е шега,
а
мислиш ли, че ме обичаш,
сега и никога, така преди,
просто седиш под
някоя пейка,
мое праистерично “куче”.
Просто.
Така.

Повече няма да излизам сама.