Дворецът на „Момичето, което“

Докато се разхожда из великолепните градини, събудени за живот по случайния каприз или обмислено дългогодишно намерение на една мъртва румънска кралица, се пита с натраплива настойчивост как ли е изглеждала тя всъщност. Опитва да отхвърли въпроса от самото начало като досаден, вече ненужен и напълно излишен, но той продължава да го занимава, като му пречи да се наслаждава на кратката почивка и да съзерцава красивите пейзажи в червеникавия предздрач на лятото.

Избледнелите снимки в музея услужливо предлагат на фантазията да сътвори образ, съчетан от миражи и сънища и на моменти той се изкушава да извайва според собствения си вкус чертите на онази жена, чието присъствие все още се усеща в гънките на всяка алея, под дългите сенки на зеленикави колонади.

Попива с език стипчивите кристалчета мастика по горната си устна, като хвърля бързи премрежени погледи, представяйки си как тя седи срещу него на боядисания в бяло стол в стил псевдосецесион и накланя глава, за да се прикрие от обедното слънце с периферията на резедавата си шапка. После поема отново по пътеките, оградени с табелки с екзотични наименования на растителни видове, присвил дясната си ръка в лакътя, за да може представата му за нея да го придържа с бялата си тюлена ръкавица.

В средата на следобеда се озовава, винаги случайно, до мраморния басейн, който, според местните легенди, пълнели за нея с кобилешко мляко. Съсредоточава се върху кремавите цветове на близката магнолия, опитвайки се да не се вторачва прекалено в масивната каменна маса за масажи и натриване с благовонни масла отляво. Понякога се увлича дотолкова, че дори пише стихове за нея, странна смес от мадригали и злоради епиграми, изпълнени със страст, самоирония и откровена ревност.

Уединението му никога не успява да стигне до идиличност. Групи мили и любезни туристи с фатално зачервени тела нарушават протяжността на сънищата му. Местните хора, от своя страна, подхранват с детско усърдие всички фантазии, съчинявайки небивали истории, свидетели на които, според твърденията им, без никакво съмнение са били техните баби и дядовци.

Пребиваването му на това място наближава своя край и той взема решение да не гадае повече докъде стигат приказките и каква част от тях е истина. Вероятно тя е била просто една застаряваща, отегчена и разочарована жена, която си е измислила турски любовник и си е построила дворец, в който да го копнее, съпроводена от някак гузното възхищение на околните.

Последният здрач на това място решава да прекара приседнал на каменния трон, от който онази е изследвала маслените отенъци на свечеряването, отразени в морето, в очакване.

Пали цигара и вдига очи, за да проследи за сетен път траекторията на нейния някогашен поглед. В сумрака от юг приближават белите платна на една каравела с ясно очертан сребрист полумесец.

Изстрелва фаса с палец и показалец към силуета в морето, изправя се полека и поема бавно обратно към вътрешността на сушата, с характерната за победения походка, чертаейки криволичеща линия по пясъка зад гърба си с една случайно намерена пръчка.

Това е първият разказ, който преди време написах и пуснах в мрежата. Както се вижда, не е съвсем разказ и е доста неумело сглобен, но това в случая няма значение. Написах го с единствената цел да го посветя на един специален човек. Този човек се казва Божидар Пангелов, известен още като bogpan. Той е поет, в най-истинския смисъл на тази дума. Може би точно заради това, а може би и заради още нещо, което само той знае, Божидар ми отвръща сега с един много красив жест. В отговор на посвещението над първото ми несръчно съчинение в проза, той ми посвети една невероятна  книга с лирика – „Момичето, което“. Самата книга не смятам за уместно да обсъждам, оставям това на вас. Мога само да кажа, че се чувствам горда и благодарна за тази чест.

Представянето е включено в културната програма на XXVII Международен панаир на книгата. Подробности може да видите във Форум за литература и хора „ГЛОСИ“.

Advertisements

Етикети:

4 Коментари to “Дворецът на „Момичето, което“”

  1. bogpan Says:

    Какво да кажа? Обичам този ти разказ, независимо от мнението ти след време, най малкото защото всичко се намира във взаимодействие и нещата се случват, както те си знаят. В този аспект, напълно честно е тази книга да за теб. И за още нещо, което няма да мога никога да изкажа, така както бих искал. Ето защо остава една малка криволичеща следа по пясъка преди морето да донесе своя дар. Но колко е невероятно да изживяваш пристигането на една каравела. И какво повече от това, че остава твоя дворец, сега и завинаги.
    благодаря ти, че те има.

  2. вили Says:

    И на мен ми хареса. Хубав е. Явно си по-критична към себе си 😉

  3. to4ka Says:

    Идеята е добра, но е ужасно претрупан. Може да излезе нещо от него, но по-добре да си остане какъвто е, Вили. Както се казва: кофти, но от сърце. Затова пък стихосбирката е изпипана наистина.

  4. bogpan Says:

    Думите ти да кръщават и да издигат Дворци! Да водят и да бъдат воедни. Честит имен ден!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: