Лаокоон

През първата половина на отминалия век хората очевидно са се отличавали с голяма доза непрактичност. Доказателство е например мастилницата на баба, открита за съвременниците поради леко конфузната страст към ровене из забравени чекмеджета, чиито собственици отдавна са изоставили играта с вещите, намирайки вероятно по-впечатляващи и достойни занимания отвъд. Така или иначе, мастилницата бе открита с колумбовски трепет. Пораженията, нанесени от годините и небрежното отношение, бяха установени с известно разочарование и леко раздразнение дори, и Лаокоон бе прилежно накиснат в разреден спиртен разтвор, в който се наложи да престои почти две седмици, докато лепкавите топчици зелено мастило напълно се откажат от чувството си за собственост по отношение на застаряващите му слабини.
Работата, естествено, далеч не се изчерпваше с това, тъй като изобразеното бе миниатюрна реплика на монументалните виждания на родоските корифеи Агесандър, Полидор и Атенодор. Нещастните синове на прорицателя, омотани от някакви змии с безброй люспи и гънки, без дистанцията, която предлага Ел Греко, също бяха покрити със смъртни зеленикави петна, и се налагаше да бъдат почистени, което се оказа дълго и изнурително занимание. Докато се вглеждаше във виталната структура на мощното, подчертано мъжествено тяло на бащата, в израза на лицето – смесица от плътско удоволствие от физическата борба и екзистенциален ужас от неизбежния край, установи, че версията на Софокъл за трагедията, като наказание за забранено удовлетворяване на сексуално желание, й звучи далеч по-правдоподобно от по-разпространената, свързваща смъртта му с дървеното изобретение на ахейците. Дали влечението се предава по наследство, както бюрата и съдържанието на чекмеджетата им? Осъзна също, че най-после е схванала напълно смисъла на laokoontango, явно наречено така не заради привидната прилика с увиването на змия в движенията, а най-вероятно заради похотливото отдаване на предчувствието за настъпваща смърт в акта на сливане на две тела. Мъжът в центъра на скулптурата би бил подходящ партньор за смърт. Хрумна й също да отпътува за Ватикана и в Пио Клементино да се наслади на гледката на това тяло, но в зашеметяващия размер 242см. Да плъзне ръка и да провери дали в онази вена от вътрешната страна на лявото му бедро се движи кръв. Да я опита на вкус. Да разчупи каменната му обвивка и да го изтръгне отвътре, както би разкъсала утроба, за да освободи безформено, но хищно за живот създание. Да го събуди още веднъж, за кратко, и да го накара отново да умре, този път задоволен завинаги. За щастие, отказа се навреме, давайки си сметка, че е възможно, в момента на срещата, да се вкамени в опит за близост с него и да остане там за поколенията с израз на отчаяно неудовлетворение, като още един музеен експонат с неуточнен произход. Истукан с облещени очи и мраморни устни, от чиито ъгъл се проточва струйка гъста жълтеникава слюнка, която влюбени посетители и нуждаещи се от афродизиак старци ще събират в малки стъкленици, както вярващите събират течността изпод клепките на плачещите изображения на мадони.
Когато всичко това приключи, в релефното бурканче, поставено на най-неподходящото място в цялата сцена, можеше най-сетне да налее мастилото в цвета, който харесва, да го разбие върху светлия паркет в ъгъла, да затвори тихо вратата отвън и, присвоила си представата за Лаокоон, да изживее любовната драма, която баба така и не се осмели дори да напише. Но дали поради разликата в епохите, или поради някаква грешка в композицията, историята й се оказа просто кратка проза.
– Тръгваме ли? – Гласът на мъжа я спира в коридора. – Пак ли забрави? На онзи експериментален моноспектакъл по Софокъл, нов прочит на трагедията, в който никой не умира. Дори Лаокоон не умира. Както знаеш, смъртта не е на мода вече, сега модерно е безсмъртието.

Advertisements

Етикети: , ,

7 Коментари to “Лаокоон”

  1. размишльотини Says:

    Ay. Тъкмо си мислех, че блажени са тези, които не се местят от къща на къща и могат да откриват стари съкровища в забравени чекмеджета.

    Моментът с изяждането ми напомни Под слънцето ягуар на Итало Калвино, където канибализмът е любовно хищничество. http://www.amazon.com/Under-Jaguar-Sun-Italo-Calvino/dp/0156927942

  2. mislidumi Says:

    Аз няма да се произнасям по текста. Само нека да спомена, че това е един от тези вълшебни късове от книжката на Ваня К. „Благодарим ти, мистър Уан“ :).

    Размишльотинке, а пък снощи по радио Хр. Ботев след полунощ Ваня те спомена (аз да си кажа :)), говорейки за онзи твой последен вълшебен текст с многото линкове 🙂

  3. to4ka Says:

    Ех, че си бърборана, П. 🙂 Истината е, че ми беше неистово приятно да си говоря с теб за теб и съвсем забравих за драгия слушател. Надявам се размишльотини да не се обиди, че не попитах предварително дали може да я цитирам, но всичко беше пълна импровизация.
    Размишльотини, наистина са блажени, макар това да създава някои неудобства. Сещам се как с брат ми избирахме легло за средновековната му къща в една средиземноморска страна. Освен, че имаше неизпълними естетически изисквания като художник, той побърка служителите в магазина с настояването да му намерят легло, в което са умрели поне двама души. Иначе нямало да го чувства „напълно свое“.
    Препратката към Калвино е направо ласкателна, но да, поглъщането си е атрибут на либидото, както всичко, което минава през устата – най-вече езикът. Искам да кажа, че много се радвам „да те видя“.

  4. размишльотини Says:

    Чух го! Разбира се, че няма нужда да бъда питана дали може да ме цитират 🙂

    (Но не ме правете прекалено известна, че няма да мога да си пиша в блога каквотo си искам 🙂

  5. to4ka Says:

    Като пишеш по този начин, не ти обещавам, че няма повече 🙂 Нищо, когато станеш супер известна, ще можеш да си пишеш пак всичко – ще го приемат като каприз на прославения.

  6. alekod Says:

    Понеже отскоро чета тук, няма да пиша много. Само това: Текстът е гениален!

  7. to4ka Says:

    Взриви паметника пред НДК с тоя лаконизъм, приятелю мой любими 🙂 Развивам се, развивам се…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: