Писмо от д-р Пундик

Juan Pundik Juan Pundik

Хуан Пундик е аржентинец с испанско гражданство, живее в Мадрид. Психоаналитик, лаканианец с голям международен авторитет. Минала година организира широка кампания и внесе протестна петиция в Съвета на Европа срещу разрешението за прилагане на антидепресанти (по-конкретно Prozac) върху деца, подкрепена от десетки негови колеги.

Това е писмото, което Хуан изпрати през януари т.г. на свои приятели и колеги във връзка с конфликта в ивицата Газа и което хвърля известна светлина върху историческите корени на проблема. Някои от тезите му може да ви сторят спорни, но да откриете неизвестни за вас факти:

ПАЛЕСТИНА: ЕДИН МОДЕРЕН МИТ С ПАТИНА НА АНТИЧНОСТ

Палестина е името, което са дали римските завоеватели на района, в който понастоящем се намират Сирия, Ливан, Израел, окупираните територии и Йордания.

Преди повече от 3000 години, бягайки от сушата и глада, еврейските земеделски племена се настанили в плодородната долина на Нил, където били поробени от египтяните. Освобождавайки се от тяхното владичество, се опитали да се върнат в предишните си земи, които били окупирани от ханаанците. За да постигнат целта си е трябвало да водят битки 200 години докато успеят да ги отблъснат – 1000 години преди новата ера, процес, който достига своята кулминация с възвръщането на Йерусалим.

Цар Давид успял да обедини 12-те племена и да създаде Израелското царство, което управлявал 40 години, обявявайки Йерусалим за столица на царството. След смъртта му го наследява Соломон, известен с мъдростта си и със създаването на Първия храм. Неговото царство се простирало от Нил до Ефрат и продължило също 40 години. След смъртта му страната била разделена на две царства, Израел със столица Самария и Юдея със столица Йерусалим.

В следващите векове, победени от асирийци и вавилонци, евреите били лишени от собственост, изселени и разпръснати, докато враговете им не били разбити от Кир, императора на Персия, който разрешил на евреите да възвърнат имуществото си, да се върнат по земите си и да се настанят в Йерусалим, където започнали изграждането на Втория храм.

След като Александър Македонски разбил персите, териториите на Юдея и Израел станали част от неговата империя. Сто и петдесет години след това Антиохий IV Епифаний разграбил храма, забранил еврейската религия и опитал да елинизира населението. Евреите, под водачеството на Юда Макавей, си възвърнали Йерусалим през 164г. пр.н.е. и установили независима еврейска държава. През 63г. пр.н.е. римляните завладели тези земи, включили ги във владенията си и 40г. пр.н.е. назначили Ирод за цар на евреите. Еврейското население въстанало срещу Рим и през 70г от н.е. военачалникът Тит, син на император Веспасиян, потушил въстанието и разрушил Втория храм.

През 132г. евреите обявили за принц Шимон Бар Койба, който обявил независимост на еврейската държава. Три години по-късно бил разбит и убит от римляните, които разграбили, опожарили и унищожили всичко, включително Йерусалим. Избили 600 000 евреи. Останалите живи избягали или били изселени със забрана да се връщат по тези земи. Върху руините на храма римляните построили нов град  – Еолина Капитолина, давайки на района името Палестина в чест на филистимците, традиционните врагове на евреите.

През 395г. император Теодосий разделил римската империя на две, отстъпвайки управлението на синовете си. Западна – със столица Рим и Източна – със столица Бизанциум (Цариград). Палестина попаднала под управлението на последната до 636г., когато Византия (Константинопол) пада във властта на турците и преминава под управлението на Отоманската империя. През 1099г. кръстоносците завладяват Йерусалим и установяват кралство с това име, което просъществува 86г., докато през 1187г. е завладяно от султан Саладдин.

Палестина е част от Отоманската империя, съюзник на Германската империя и е победена заедно с нея в Първата световна война. През 1916г. е завзета от Британската империя и Франция, които сложили граници и установили автономните държави Сирия, Ливан (под френско покровителство) и Ирак и Трансйордания (под английско попечителство). През 1925г. създали Саудитска Арабия, давайки й статут на независима държава, правейки по-късно същото с останалите държави от залива. В останалата част на района е конституиран Британски мандат за Палестина, докато през 1948г. Обединените нации не разделят територията, като създават две държави – едната арабска и другата еврейска, с еднаква големина. На втория ден евреите провъзгласили държавата Израел. Арабите никога не са имали намерение да създадат някаква държава, правителствата им се съюзили да изхвърлят евреите в морето и да си поделят района. Това са обявили публично.

Има милиард и половина араби и мюсюлмани, които заемат 20% от световната територия със техните петролни богатства в почти непрестанна война с 6 млн. евреи през последните 60 години. И въпреки това пропагандата настоява, че арабите са жертвите, а евреите палачите на геноцид. Това е модерната версия на „Протоколите на мъдреците от Сион“ и на „Международния евреин“, написани от северноамериканския нацист Хенри Форд. Хамас ежедневно признава, че не желае мир, а унищожението на Израел. Затова е нарушила всички примирия и жертва хората си, провокирайки правителството и израелската армия със ракетите Касам за да получи подкрепата на международната общност, което и успява да направи.

Най-голямото избиване на палестинци е извършено от йорданския крал Хюсеин през „черния септември“, 1970г. Не се знае колко са убитите в ирано-иракската война, но приблизителните сметки са за над половин милион. Следва окупацията на Кувейт от Ирак. Тоталното унищожение на Ливан, преуспяващата „Швейцария на Ориента“, причинено от палестинските бежанци, манипулирани от Сирия, която счита за принадлежащи й териториите на Ливан, Йордания и древната Палестина.

През 1956г. Ахмед Чукеин, президент на ООП, твърдеше, че Палестина е южна Сирия. Обявяването на палестинска нация става с учредяването на ООП през 1964г. От 1968г. неин водач става Ясер Арафат. През 1988г. йорданския крал Хюсеин преотстъпи правата на ООП на териториите на Цисйордания, които той не притежаваше, които беше завладял, но отново му бяха отнети във войната, която започна срещу Израел.

Уставите на Ал-Фатах, Хамас, Хизбула, Ал Кайда и другите организации на ислямския джихад, имат за цел унищожението на Израел, единствената демократична страна в района. Освен това ислямските  теократски сатрапства са експулсирали от териториите си евреите и са унищожили техните общности и синагоги с многовековна история. Не защото са ционисти или произраелци, а просто защото са евреи. По същия начин те забраняват и преследват всички религиозни и политически организации, различни от исляма. През втората световна война техните страни и владетели се присъединиха към нацистко-фашистката ос срещу съюзническите сили. Тяхната цел е да довършат недовършената от Хитлер работа.

Палестинците не са един народ, нито имат история. Те са творение на арабските сатрапии за да попречат на евреите да възстановят държавата си в земите, които исторически са заемали царствата на Юдея и Израел в продължение на хиляди години и чиято столица е била Йерусалим.

Терористичните арабски организации, обявени за такива от ЕС, никога не са искали нито искат мир с еврейската държава, но също не го искат и със света на неверниците, към който ние принадлежим. Терористите от ЕТА са тренирани и въоръжавани в лагерите на същите тези организации. Да се подкрепя Хамас, който за последните 8 години е изстрелял 700 ракети срещу цивилното население на Израел, означава да станеш съучастник на тези, които взривиха кулите-близнаци и влака на гара Аточа.

Прогресивните интелектуалци стават лесна плячка на каузите, които лицемерно са прикрити като романтични. В продължение на 50 години защитаваха военните диктатури на СССР и нейните сателити, искрено вярвайки, че те изграждат един социалистически свят, докато всъщност те представляваха най-големия концентрационен лагер за всички времена. Объркани, изгубени и още невъзстановени от претърпения травматичен шок, сега се захващат за романтичната палестинска кауза.

Палестина и палестинците са един модерен мит с антична патина. Един мит предназначен да оправдае модерни политически, икономически и военни стратегии, изградени върху стари политически, икономически и военни стратегии. Това е историята на арабските народи, които искат да унищожат еврейския народ, за да завладеят неговите придобивки, земя и религия. Защо? Защото са повярвали на зловещата шега, че сме богоизбрания народ. Повярвали са го всички и вече няма начин да им се обясни, че е просто шега. Вече е късно. Не разбират от шеги, нито от романтични или поетични метафори.

Ако си създадем бог, защо да не можем да повярваме, че сме избраният му народ? Защо да не си измислите, че вашият господ ви е избрал? И всички в мир. Ако Мека, Ватикана, пирамидите и толкова други места са по-красиви от Йерусалим, защо толкова искате да умрете за Йерусалим, който е безспорно и неопровержимо наш? Защо не оставите евреите да живеят в мир на едно мизерно парче пустиня от 20 000 км2, след като сте ни лишили от останалата част на този богат район, който исторически ни е принадлежал и върху който в продължение на хиляди години са властвали нашите предци?

Признавам, че шегата да бъдем избрания народ беше лоша. Прекалихме. Но толкова хиляди години преследване е твърде много. Стига толкова.

Хуан Пундик

Мадрид, 12.01.2009г.

Advertisements

Етикети: ,

6 Отговора to “Писмо от д-р Пундик”

  1. Щеголев Says:

    Думается, если долго стараться, даже самую сложную мысль можно так подробно раскрыть.

  2. deni4ero Says:

    обещавам утре, когато ми остане време да го прочета изключително внимателно и да аплодирам бурно, щото май, уж, хванах смисъла, но съм уморена, за да го нищя. Утре.

  3. Графът Says:

    Браво за тази публикация Точице!
    Получих информация, която ми липсваше за да имам цялостна картина. А и на повечето хора предполагам. Кой ще рови из нета само за да се ориентира по-пълно по един все пак страничен въпрос?
    Тя ме подтикна само да потърся карта. Много необходимо допълнение за обективна преценка е, препоръчвам ви да я погледнете http://bg.wikipedia.org/wiki/Файл:Israel_topo_en.jpg
    Оставям настрана историческите права върху територията. Ако се аргументираме само на този принцип някой може лесно да предяви претенции към днешна България, а българите – към териториите между Кавказ, Волга и Карпатите (древната Велика България).
    Реално е да се гледа съвременната карта. Е, гледам я и виждам:
    Една не голяма като територия държава Израел заобиколена от арабски държави. С население 7 мил. – колкото България. С площ 20 770 км2 – 5 пъти по-малка от нашата (110 910 км2)!
    От нея отхапана солидна част с претенции за отделна арабска държава* – добре се вижда. Даже и за втора – Газа (била като Косово!).
    Поставям се на мястото на евреите и се питам какво щяхме да говорим (и правим!), ако край Дунава имаше ивица за да имат излаз на турците на водния път към Европа?
    Защо Палестина иска още територии от Израел? Ако ú е тясно защо пребогатите на територии братя наоколо не ú отпуснат братска помощ?
    Що за образувание е тази ивица Газа? Кой е заинтересуван да я има не ми е трудно да се досетя да сте виждали търговец да се отказва от златни пазари в името на морала? 😉
    Спирам, че стана по-дълго от писмото на д-р Пундик…
    _______
    * Официално има Палестинска автономия в границите на Израел. В същото време чета справка в нета:
    Посолство на Държавата Палестина
    България София
    1164 бул. “Джеймс Баучър” 22 ?!?
    Така ли е признато официално от нашата държава? Как се контактува?

  4. to4ka Says:

    Така, така, Графе. През 1988г. България признава държава Палестина и така се води и сега Палестинската автономия в сайта на МВР на РБ.

  5. Графът Says:

    Е, хубава работа! Добре си дремват господата от Външното. Че то така някъде по света може да ни водят още Османска империя! 😀
    Ама и израелското посолство май дреме…

  6. deni4ero Says:

    Графе, тук трябва наистина да се погледне много назад в историята. Според мене, това е така ,защото Бог така е казал – те държат на вярата от преди 5ооо и колкото и да е още години. Наскоро гледахме един филм по history и там все още убиват в името на Бог, както и арабите, правят, де, но няма значение как мисли днешното поколение – там важи вярата. За тях даденото им тогава, сега си го търсят като наследство – тогава за земята Бог им я е обещал като земя, от която текат мляко и мед, изобилна и на фона на робството си в Египет и 40-те години лутане из пустинята, колкото и малка да е земята, която са извоювали в Божието име, тяхна си е. Вие не бихте ли се радвали, ако внукът Ви или неговтие внуци се борят и отстояват дома Ви да си е Ваш или мястото, което имате в балкана, ако и да няма канализация, примерно? Това място сие Ваше и Вие сте платили за него с кръв или по друг начин и така 🙂 так си ги обяснявам аз нещата и понеже съм пристрасна, взимам страната на евреите 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: