Такъми, кхм…

Поемам ръкавицата от Алигаторите в абстиненция. Като се замисля, не се сещам за никакъв предмет, който да ми е кой знае колко скъп на сърцето. С времето някои хора се привързват към вещите, пребивават сред купища сувенири от миналото и настоящето – това вероятно им дава усещане за сигурност и дълготрайност. Други все повече губят интерес. Аз изглежда съм от вторите. Което ми изглежда логично, след като видиш как един човек си е отишъл, а чинийките от сватбената му торта си седят цели и непокътнати, чак да ти се прииска да ги изгризеш.

Все пак има някои неща, които си харесвам и ми вършат работа.

biuro1

Тук си седя, работя и си пиша разни неща. Има и диктофон, защото често ме мързи да пиша със същата скорост, с която разни небивалици се въртят из главата ми. Също и чаша за не знам какво – за красота, вероятно – от която постоянно пия огромни количества тоник със сода. Часовникът няма батерия.

leninОт стената товарищ Илич следи как се справям с електрификацията и останалите повели.

mysmalllibrary настоява да снимам библиотеката, но това е голяма грешка. Мога да си докарам линч от някой любител на книгите заради своята немарливост. Ето някои от местата за книги:

biblioteka1biblioteka2

Има няколко издания от 19в. и други добри, но заслугата не е само моя – повече от половината е наследена. Библиотеката обаче не е случила на собственик, цари страховит хаос, в който само аз се оправям горе-долу. До Свещения коран може да се открие напр.Ръководство за ремонтиране на трабант, останало от времето, когато карах кашон, също и бутилки от белгийска бира. Обикновено книгите, които ми трябват, са по горните рафтове, недостъпни за скромния ми ръст, заради което съм развила необичайни умения да се катеря като маймуна, да вися на една ръка и да скачам отвисоко.

Крушовидният предмет на първата снимка е тарамбука, която направихме с най-любимия ми приятел от детството, като за целта откраднахме ярешка кожа от един продънен барабан, който се търкаляше в мазето на университета. Нямам никакви угризения и много си я обичам. Въпросният приятел пък държи на бюрото си първата ми отрязана детска плитка, което звучи доста некрофилски, но не крия, че ми е приятно.

jivotni3

Зебра и леопард (кой кой е си личи по ивиците и точките) – синът ми ми ги донесе от Африка. Много държа на тях, защото хората си ги дялкат с нож от парчета дърво и ги оцветяват сами. После ги продават за малко пари, което ги прави страшно ценни в очите на хора като мен, които не понасят пластмасови сувенири, произведени в Китай. С тях е и малкият динозавър, който Весела Кучева направи специално за мен (какво ли намеква?) В кутията има бележки, които обикновено не помня за какво се отнасят, но неочаквано служат за някой текст. Вадим произволно една: „Ненавижда Асирийската източна църква, заради отн. на несторианците към“ – кой ненавижда, отн. към какво – не се знае, но ще измислим нещо. На друга пише: „Раул – рожден ден“, без дата, естествено.

palciПоследните ми палци. Много отдавна не танцувам, но ги пазя. Далеч не от сантиментални подбуди. Когато много ми домъчнее за балета, ги обувам, за да си спомня колко убийствено мъчително е и много бързо ми минава.

Спокойно мога да се разделя с всеки от тези такъми без особено съжаление. Цялата джунгла е ежедневно обхождана, оглеждана, проверявана и мирисана старателно от един мъж с много твърд характер:

milcho-062007-0051Както се казва на финала на един разказ от Георги Милев: „Вашата котка, госпожо С.“

А сега бих искала да знам какво крият в a beautiful place to get lost.


Advertisements

8 Коментари to “Такъми, кхм…”

  1. Графът Says:

    Кхм, я!
    Както виждам, снимките си ги правила под зорък контрол. 🙂

  2. Yana Says:

    Ураааа! 🙂
    Ох, колко те обичам! Това е много забавно и само дебнех кой ще се сети за мен 🙂
    Благодаря, благодаря… още утре ще се отчетем и от наше село 🙂

    {{{гуш}}}

  3. mysmalllibrary Says:

    И аз имам коте, една черна дама, чисто черна, с две бенки под едното ухо, жълтоока.
    Мда, видях мои книги там-;), защо ли не се учудвам.

  4. такъми! « a beautiful place to get lost Says:

    […] от немай къде последна (добре де, и с право…), но то4ица като един супергерой ме спаси от тягостните […]

  5. mislidumi Says:

    ама това котка ли е? 🙂 Това е звяр с мини-лимончета

  6. piligrim_d Says:

    Ей, много ти благодаря, че ме допусна с тези снимки в своята тайна градина. Библиотеката ти е направо моя мечта – само рафтове с книги, които явно се четат, а не запълват серийно пространството на стената.
    За котката – нямам думи:)))

  7. Катя Начева Says:

    Ако някога ми се прииска да съм гризач, то ще е поради две причини: за да се шмугна в твоята библиотека и за да ме подгони тази котка! 🙂
    Мноооого се насладих на тези такъми!

  8. Крис Ванев Says:

    😉

    Наздраве за сладките и соленките в живота!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: