Bruxelles, je t’aime

Съществуват някакви общоприети оценки, дадени неизвестно кога, от кого и на какво основание, които се разпространяват усърдно и странстват като митове, предавани от пъргави усти към безкритични уши. Обикновено се оказват много далеч от истината. Това напълно важи за популярната заблуда, че Брюксел е скучен град, който се състои от Парламент, Комисия и куп чиновници, работещи в тях. Може би някои го виждат така, но аз го обичам, защото е страхотно място. Тук е роден Кортасар, тук окончателно се е пропил Бодлер, дори това стига. Най-добре е хубавото да ти покаже човек, който харесва същите неща като теб (или почти същите, както уточни синът ми). Така че съм много благодарна на Васко, че ми показа неговия Брюксел, който стана и мой. А и много други неща.

в Сент Жос

При всички случаи е много по-приятно да поживееш в такова бохемско място, отколкото в някой хотел и да обикаляш със сина си и неговите приятели или сам, вместо групиран под строй с екскурзовод начело. Всъщност, никога не съм пътувала така, но подозирам, че е ужасно и нямам намерение да го правя. А Брюксел е пълен с места, които си струва да се видят. Макар и малък, е наистина космополитен и това, че хора от всички раси и религии живеят сравнително много спокойно заедно, ме накара да се усещам доволна през цялото време (който ме познава, знае, че полудявам от най-малкия намек за расизъм и ксенофобия, може и да е прекалено, но е късно да се променям).

Архитектурата е наистина прекрасна, на малка площ могат да се видят образци на висока и късна готика, барок, типично белгийското арт нуво, различно от всичко в този стил, особено железните неща на Орта, също и някои удачни нови сгради.

Grand Place

Grand Place всички сте виждали поне на снимки, но ефектът от първата среща наяве е нещо като глътване на езика. После се свиква. Сградите, които го оформят, са доста повече, отколкото ще ви стори първоначално. Всяка е била седалище на някоя от градските гилдии, а фасадите са украсени с арки, гирлянди и скулптурни алегории, невъзможно е да се видят всички детайли. В сградата на кметството под ажурната градска кула има голяма сбирка гоблени, някои по ескизи на Льобрен. По случайност съм разгледала доста гоблени, но признавам,че така и не можах да открия нищо привлекателно в това изкуство.

Не обичам също и да влизам в мрачни църкви, манастири и катедрали, но Сен Мишел и Гудула нямаше как да пропусна. Влязох най-вече заради катакомбите, които се намират под нивото на катедралата. До тях няма пряк достъп, но се виждат чрез пречупване на образа в огледала, което е доста интересно. Витражи обаче обичам много, а тези са величествени.

Музей на шоколада

Подозирам,че deni4ero,а и някои други ще ме линчуват, но не влязох тук.

Повръщащият водоскок

При вида на толкова шоколад вероятно щях да изглеждам като това фонтанче.

Всъщност, въобще не опитах славния

брюкселски шоколад,

който се лее от всяка втора витрина, нито се зарових в дантели. Удоволствията ми са други и Васко го знае прекрасно. Затова още втората вечер предложи да отидем само до кварталния клуб на съседния ъгъл. Представих си местните алкохолици да се наливат с бира, но на въпросния ъгъл пред мен се изпречи тази преднамерено ръждясала стена:Стената

Jazz Station

Това е наистина джаз клубът на квартал Сен Жос (един от най-колоритните в централната част на Брюксел, впрочем), който се финансира отчасти от общината. Постройката е реставрирана и пригодена за целта стара гара, влаковете все още

минават отдолу. Кристина се грижи за всичко – момичето на бара да е симпатично и схватливо и музикантите да са както трябва. Отварят 2-3 пъти седмично, имахме късмет да попаднем на добри музиканти – дуото Minino Garay на перкусиите и Gerardo di Giusto пиано, аржентинци, които живеят сега в Париж, знаят как се свири и са истински артисти. И магьосникът Малик на пулта. Оставиха и достатъчни паузи, за да си вземеш питие и да си поговориш с тях и с когото пожелаеш. Накрая за последно парче се включи и едно момче с акордеон, чието име не чух – ами… няма как да разкажа една страхотна импровизация, нали? Когато бях на 22 и прекарвах нощите в един страхотен джаз клуб на площада в стария Краков, а по обед обикновено се чудех дали въобще ще приключа с магистърската си работа и има ли някакъв смисъл от нея, този човек ми казваше: „Моето момиче, когато и където и да отидеш по света, най-готините хора ще срещнеш в джаз клубовете”. И се оказа абсолютно прав. В този случай също. Мерси, Кристина, мерси, Малик и всички, с които ми е толкова добре.

MininoDSCF0160(следва)

Advertisements

Етикети:

5 Коментари to “Bruxelles, je t’aime”

  1. вили Says:

    Чудесна новина! А колко отдавна не си писала и такава приятна статия. Защо ли е така хубаво в Брюксел? Сигурно защото хората се грижат да е хубав и приветлив града им, да се запомня и след това да се сънува…
    Но трябваше да опиташ шоколадът! Поне заради нас, а и да направиш съпоставка с нашия белгийски шоколад. 😉

  2. Яна Says:

    Благодаря 🙂
    Je t’aime 🙂

  3. deni4ero Says:

    прочетох го като една голяма усмивка, но забележката ти ме хвърли в луд смях 🙂 Прекрасно си изкарала и на ти ‘завиждам’ за клуба … и представата за местните алкохолици 😀

  4. mislidumi Says:

    🙂 🙂 🙂
    Мадам, следващия път, като се мотаете по тези места, свирнете да се видим на по джаз и бира. Скромна ваша фенка и почитателка на Брюксел с всичките му…. 🙂

    Много се радвам за вълнуващата ваканция!

  5. to4ka Says:

    Вили, аз съм сигурно най-несериозният блогър или по-точно май въобще не ставам за блогър. Пиша, когато ми хрумне, дори е неудобно вече да ви се извинявам 🙂 Вече опитах от бонбоните, които Васко изпрати по мен за Графа, обаче още не знам как да направя сравнение – какъв е тоя български-белгийски шоколад? Ще се жертвам заради вас и с него!
    Яна, и аз ви обичам на куб, салати такива! Липсвате ми.
    Deni4ero, наистина си беше голям кеф! И по въпросите ти за любими неща – със сигурност едно от тях е да се мотая така насам-натам.
    Мадам, мислех, че още си на север- и за там имам голям мерак, ти ме запали окончателно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: