Archive for the ‘поезия’ Category

Александър Сандев и неговият подарък

07.11.2009

Какъв по-вълнуващ подарък от това да получиш три превода на три стиха?  Поетът е Федерико Гарсия Лорка, в когото бях влюбена до смърт в тинейджърските си години и мечтаех да съм брилянтнооката Кармен, палавата Лола и бялата Ампаро накуп. А преводачът е  Александър Сандев, на когото много се възхищавам за постоянството, с което работи  по преводите си на Кортасар и Лорка, а и за други неща. (more…)

Advertisements

Ща

13.12.2008

малките неща

са също толкова малко важни колкото

(more…)

Който

08.12.2008

Сугестията на претворението
е малка мишка,
която се излюпва. Зъб на бебе.
Заради нашите несмели похождения
от тази нощ.
Заради тебе.
(more…)

човекът без уши

27.11.2008

той чува прекалено много звуци

звънците на трамваи броячите на кукувици в пролет

бахови арии за алтù и стържене

на стиропор в стъкло мъгливо отъркване

(more…)

Езиковедът размишлява

24.11.2008

Главата ми тупва в кошница,
но и е още
виждам небето, небето виждам…
Тогава пей, славèй,
авлиго, кокошко крилата!
Както ти казвам.

Това беше само театър.
Трагедия без грешки.
Ти още
стискаш във ръката
билет за Изхода.
Аз просто се разхождах
и помислих си, че е дете.
(Нали не виждам добре,
Батай отмъкна ми окото.)
Взех го, да го занеса
на Бернарда във дома,
където ще му свирят на китара.
Боже…
Тъй исках да сте живи
до сакралност.
Испанският не бива да се
разпознава повече като езика
на смъртта.
Но представление ли нямаше?
Защото се отложи или пък
се беше вече свършило,
не помня.
Изведнъж започва да крещи за
майка си.
Мамка му…
Чий ще да е бил този език
тъй стръвно мощен и велик?
Майчиният.
Значи даже нямаме
за себе си и това – един
различно наш език.
Елате тук, но с мотивация, бъдете с нас.
Кои сме ние няма всякакво
значение, а аз
заради теб дойдох, глупако,
я ме виж.
Я я виж.
Я.

Заболя ме.
Нямаш право да заспиш, бди.
Промяната, която искаме,
защото продължаваме да
бъдем леви.
Стани!
Прочетеното е шега,
а
мислиш ли, че ме обичаш,
сега и никога, така преди,
просто седиш под
някоя пейка,
мое праистерично “куче”.
Просто.
Така.

Повече няма да излизам сама.